Кредитна карта мастеркард
Мотиви по В О ХД№ 769 /09 на ПОС:
С присъда № 67 от 16.09 .200 9 г постановена по НОХД № 126 /200 9 г. ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РС е признал подсъдими ят Г.И.М. *** ЗА НЕ ВИНОВЕН в това че на 16.05.2008 година в гр. Велинград в съучастие като извършител с неустановено лице, действайки в качеството му на длъжностно лице - управител на магазин на фирма “ Германос Телеком България ” ЕАД, съставил неистински частен документ- договор за издаване на кредитна карта „ Глобул ОББ Мастеркард ” от 16.05.2008 г. между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД- клон Велинград от една страна, представлявано от И. Т. Методиев ЕГН ********** *** ж.к Т. 149. вх В ап. 20 и А. Т. Т. ЕГН ********** *** от друга страна, като е написал ръкописния буквен текст върху посочения документ под надписа “картодържател”, върху който подпис положило неустановено лице от името на А. Т. Т. и го употребил пред ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД – клон Велинград, за да докаже, че А. Т. Т. е поел облигационно задължение към банката в качеството му на “картодържател”, поради което го оправдал по обвинението по чл.310, ал.1, пред.І-во от НК, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Против така постановената присъда е постъпил въззизвен протест на РП Велингград ,в който се изтъкват съображения че присъдата е необоснована и неканосъобразна и В тази връзка се иска нйната отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда по чл.310, ал.1, пред.І-во от НК, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на ОП Пазарджик поддържа протестта със заявеното в него искане.
Подсъдимият лично и чрез защитикът си взема становище за неоснователност на протестта.
Пазарджишкият окръжен съд, след като се запозна с протестта и направените в него оплаквания, с доказателствата по делото и след като изслуша становището на страните в съдебно заседание и извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда, относно нейната правилност, обоснованост, законосъобразност на основание чл. 314, ал. 1, във връзка с чл. 313 от НПК установи следното:
Протестта е основателен.
Съдът от първата инстанция е събрал по делото доказателства в обема, явяващ се възможен, с оглед особеностите на конкретния казус. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Съдът е обсъдил наличните противоречия в доказателствения материал и мотивирано е приел кои доказателства цени и кои - не. След извършеният преразпит от въззивния съд на подсъдимият и на св А. Т. Т. и събиране на писмени доказателства по делото - договор за издаване на кредитна карта „ Глобул ОББ Мастеркард ” от 16.05.2008 г. между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД- клон Велинград от една страна, представлявано от И. Т. М. ЕГН ********** *** ж.к Т. 149. вх В ап. 20 и А. Т. Т. ЕГН ********** *** от друга страна ,удостоверение изх №383/16.11.09г на Германос Телеком България ”тази фактическа обстановка не претърпя съществени изменения, като обясненията свидетелските показания и писмени доказателстева допълниха доказателствения материал, въз основа на който се установи следното от фактическа страна.
През месец април 2007 година подсъдимият е бил назначен за управител на магазина на “ Германос Телеком България. ЕАД клон Велинград/той е длъжностно лице по смисъла на чл.93т.1б.Б от НК/, като длъжностната му характеристика за тази длъжност определяла и дейност по обслужването на клиенти на магазина. Практика е било магазинът на “ “ Германос Телеком България ” ЕАД клон Велинград. да продава на лизинг телефони на различни граждани, които за целта, за да закупят съответната стока от магазина, са сключвали договор за лизинг с ОББ клон Велинград. Така “ “ Германос Телеком България ” ЕАД клон Велинград получавал наведнъж цялата сума с превод от ОББ, а на гражданина, закупил стоката от магазина, била издавана кредитна карта от ОББ, с която купувачът на стоката съответно се задължавал към банката.
Стоки на лизинг отпреди купувал и св.А.Т.Т. но тогава се задължавал към други банки -ЦКБ и Пощенска банка,тъй като с такива тогава работил магазина. На 16.05.2008 година подсъдимият М. успял да се снабди с копие от личната карта на св.Т..Без св.Т. да знае подсъдимият М. изготвил д-р за издаване на креднитна карта „ Глобул ОББ Мастеркард ”,като попълнил ръкописният текст в договора,след това заверил хпреписа от личната карта на св.Т.,попълнил саморъчно „вярно с оригинала” попълнил фактурата за закупуване на два мобилни телефона на името на св.Т. и попълнил молбата за идаване на кредитната карта.След това дал документите за подпис на 3-то неустановено лице по делото ,което ги подписало и го употребил пред ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД – клон Велинград, за да докаже, че А. Т. Т. е поел облигационно задължение към банката в качеството му на “картодържател” .След около месец 1-.0ли 2008г св.Т. посетил ОББ т.к.бил известен от служител на банката,че има издадена кредитна карта на негово име.След това сигнализирал РП Велинград.
От заключението на съдебно графологичните експертизи е видно, че подписите в молбата за издаване на кредитна карта ,копието на личната карта под вярно с оригинала, както и подписът по договор за издаване на кредитна карта, Глобул ОББ Мастеркарт ” не са били положени от свидетеля А. Т. а така също не са били положени и от самия подсъдим. също така от заключението на графологичните експертизи се установява, че ръкописните текстове, свързани с изписването на думите “вярно с оригинала”, както и самото изписване на името на свидетеля А. Т. под молба за издаване на кредитна карта. копие на личната карта вярно с оригинала, както и договор за издаване на кредитна карта са били положени от подсъдимия .М.
При такава фактическа установеност и след направен а нализ на доказателствата. същите са дали основание на първостепенния съд да стигне до извод а. че подсъдимият не е извършил престъплението за което е предаден на съд.Основните съображения на съда,за да стигне до изводът че подсъдимият не е извършил престъплението,за което е бил обвинен се свеждат накратко до това,че обвинение не е доказано по несъмнен начин.Приел е още че от проведното съдебното следствие, не се събрали доказателства,а такива не са индицирани и от страна на държавното обвинение които да очертават противоправността на поведението на подсъдимия. с оглед повдигнатото обвинение по посочените текстове на закона.Приел е също че доказателствената основа е непълна от гледна точка на повдигнатата съучастническа дейност на подсъдимия с третото неустановено лице, положило подписа под изготвения договор за издаване на кредитна карта,като и че липсват доказателства за това относно какви са били взаимоотношенията на подсъдимия с това трето неустановено лице, на база на които да се гради извод за наличието на субективната страна
на престъплението, за общност на умисъла към съставомерния резултат, за съзнанието на всеки един от двамата съизвършители за противоправността на тяхното поведение.
Позовал се е след като е дал вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелят Т. и М. относно факта, че свидетелят Т. е посетил магазина на “ Германос ”, изявил е желание за закупуване на телефон и си е дал личната карта за снемане на неговите лични данни, тъй като този извод според съда кореспондира и с факта, че наистина подсъдимият е нанесъл тези данни напълно съответстващи на неговата лична карта в договора за издаване на кредитна карта от 16.05.2008 г. Същевременно пък е отчел че тези гласни доказателствени средства са в противоречие с изслушаните заключения на назначените съдебно графологични експертизи относно изясняването на въпроса чий е автора на положения подпис под надписа картодържател, като пък в тази връзка не кредитира обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на Т. и М. че свидетелят Т. сам собственоръчно е положил подписа под изготвения подпис на договора за издавене на кредитна карта.
Като е анализирал само така доказателствата по делото съдът е приел че обвинението срещу подсъдимият не е доказано,резултат на което било и неговото оправдаване.
Изводите на съда са незаконосъобразни.
Преди всичко следва да се отбележи че наличните по делото доказателства преценени като обем и стойност, са сочели за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимият. а не - на оправдателна такава, каквато е била постановена от първоинстанционния съд. Съдът е оправдал лице което е следвало да осъди.
От обясненията на подсъдимият става ясно, че подържа тезата си че св.Т. е посетил магазина,че си е купил телефони,че при попълване на документите му помогнал защото бил пиян,Т. се подписал след което си заминал.Не се оспорва факта че този който изръшва продажбата е и лицето което гарантира пред банката за достоверността на извършените действия при самата сделка,полагане на подписи,попълване на документи,изпращането им на банката.
Вярно е че по делото са събрани противоречиви доказателствени материали,условно разделени на две групи доказателствени източници, от една страна - обясненията на подсъдимия и показанията на служителите в магазина на Германос –на Т. и на М. и втората група, включваща останалите доказателствени източници -попадащи и показанията на св.Т.
Неправилно съдът е приел, като правдоподобно обясненията на подсъдимия и показанията на св.Т. и М. за присъствието на св.Т. в магазина. Отказът на съда да кредитира като достоверни показанията на свидетеля Т. също е не правилен. При всички извършени разпити,в поставянето си в очни ставки свидетелят е категоричен,че на 16.05.2008г телефони от магазина не е взимал,поради което и документи не е подписвал,че не познава и лицето за контакт-И .Т./виж.посоченото в молба за декларация за кредитна карта л.27 и 28 от д.п./като от материалите по делото действително се установа че такова не съществува.От показанията на свидетелят става ясно,че преди това си е оставял личната карта,когато е купувал телефони от магазина,но се задължавал към ЦКБ и Пощенска Банка.
Няма и как да бъдат компрометирани показанията му в насока че 16.05.2008г телефони от магазина не е взимал, и документи не е подписвал и при положение, че те се подкрепят от заключенията на съдебно графологичните експертизи ,а от тях става ясно че подписите в молбата за издаване на кредитна карта ,копието на личната карта под вярно с оригинала, както и подписът по договор за издаване на кредитна карта, Глобул ОББ Мастеркарт ” не са били положени от свидетеля А. Т. а така също не са били положени и от самия подсъдим. също така от заключението на графологичните експертизи се установява, че ръкописните текстове, свързани с изписването на думите “вярно с оригинала”, както и самото изписване на името на свидетеля А. Т. под молба за издаване на кредитна карта. копие на личната карта вярно с оригинала, както и договор за издаване на кредитна карта са били положени от подсъдимия М.
С оглед на изложеното се налага и изводът,че в съучастие като съизвършители подсъдимият в качеството си на длъжностно лице и в кръга на службата си/управител на магазин на фирма „ Германост Телеком България”ЕАД/ с друго неустановено лице по делото на 16.05.08г са сътавили неистински частен документ –д-р за идздаване на кредитна карта глобул Мастеркарт от 16.05.2008 г. между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД- клон Велинград от една страна, представлявано от И. Т. Методиев ЕГН ********** *** ж.к Т ракия 149. вх В ап. 20 и А. Т. Т. ЕГН ********** *** от друга страна, като е написал ръкописния буквен текст върху посочения документ под надписа “картодържател”, върху който подпис положило неустановено лице от името на А. Т. Т. и го употребил пред ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД – клон Велинград, за да докаже, че А. Т. Т. е поел облигационно задължение към банката в качеството му на “картодържател”.
Възпр иемайки, че в процесния случай подсъдимият е извършил престъплението в което е обвинен,присъдата на РС като необоснована и незаконосъобразна, следва да бъде отменена,а подсъдимият признат за виновен,тъй като умишлено /при пряк умисъл съгласно материално правната характеристика по чл.11ал.2 от НК/от обективна и субективна страна е осъществил съставът на престъплението по чл.310, ал.1, пред.І-во от НК, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимият,за извършеното от нея престъпно деяние,съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК при неговата индивидуализация.Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието,което е включено в глава девета на НК "Документни престъпления”.Съдът отчете и високата степен на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимият деяние.Съдът взе в предвид и всички обстоятелства отнасящи се до важността на документа,значението на отразените в него правнорелевантни факти,обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения,както и степента на тяхното увреждане, и естеството на самият документ. Съдът прецени и обществената опасност на личността на подсъдимият,която не е висока-той е млад човек който не е осъждан,положително охарактеризиран.Съдът прие,че на подсъдимият следва да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорноста обстоятелства,поради което и определи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.
Съдът прие,че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимият не е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално.Не е осъждан и не съществува законова пречка за условно осъждане.Съдът като прецени добрите характеристични данни за подсъдимия,че се касае за млад човек,прие че на основание чл.66от НК,наказанието лишаване от свобода,следва да се отложи за изпитателен срок от три години/ сичитано от влизане на присъдата в сила/.
С оглед осъдителната присъда в тежест на подсъдимият се възлагат направените по делото разноски в размер на 300лв/за експертизи/.
По изложените съображения възизивният съд постанови новата присъда.
Другие предложения:
Мастеркард электронный кошелёк хоум кредит мастер кард
Кредитная карта мастеркард моментум
сбербанк россии кредитная карта узнать баланс